Surah Ash-Shuara ( The Poets )
Select reciter
Български
Surah Ash-Shuara ( The Poets ) - Aya count 227
طسم ( 1 ) 
Та. Син. Мим.
تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ ( 2 )
Тези са знаменията на ясната Книга.
لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ ( 3 )
Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!
إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّنَ السَّمَاءِ آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ ( 4 )
Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.
وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَٰنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ ( 5 )
И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.
فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاءُ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ ( 6 )
Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.
أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ ( 7 )
И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 8 )
В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 9 )
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
وَإِذْ نَادَىٰ رَبُّكَ مُوسَىٰ أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ ( 10 )
И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,
قَوْمَ فِرْعَوْنَ ۚ أَلَا يَتَّقُونَ ( 11 )
хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -
قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ ( 12 )
каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец
وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَىٰ هَارُونَ ( 13 )
и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!
وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ ( 14 )
И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”
قَالَ كَلَّا ۖ فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا ۖ إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ ( 15 )
Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи.
فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 16 )
Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.
أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ ( 17 )
Пусни с нас синовете на Исраил!”
قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ ( 18 )
Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?
وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ ( 19 )
И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”
قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ ( 20 )
Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.
فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ ( 21 )
И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.
وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ ( 22 )
И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”
قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ ( 23 )
Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”
قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ ( 24 )
Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”
قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ ( 25 )
Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”
قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ ( 26 )
Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”
قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ ( 27 )
Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”
قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ ( 28 )
Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”
قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَٰهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ ( 29 )
Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”
قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ ( 30 )
Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”
قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ( 31 )
Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”
فَأَلْقَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ ( 32 )
И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия!
وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاءُ لِلنَّاظِرِينَ ( 33 )
И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите!
قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَٰذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ ( 34 )
Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.
يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ ( 35 )
Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”
قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ ( 36 )
Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,
يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ ( 37 )
да ти доведат всички вещи магьосници!”
فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ ( 38 )
И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.
وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ ( 39 )
И се рече на хората: “Събрахте ли се?”
لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ ( 40 )
[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”
فَلَمَّا جَاءَ السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ ( 41 )
И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”
قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ ( 42 )
Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”
قَالَ لَهُم مُّوسَىٰ أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ ( 43 )
Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”
فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ ( 44 )
И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”
فَأَلْقَىٰ مُوسَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ ( 45 )
И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват!
فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ ( 46 )
Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.
قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ( 47 )
Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,
رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ ( 48 )
Господа на Муса и Харун!”
قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ ۖ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ۚ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ ( 49 )
Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”
قَالُوا لَا ضَيْرَ ۖ إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ ( 50 )
Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.
إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ ( 51 )
Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”
وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ ( 52 )
И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”
فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ ( 53 )
И изпрати Фараонът събирачи в градовете:
إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ ( 54 )
“Тези [синове на Исраил] са малко хора.
وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ ( 55 )
Те ни разгневяват,
وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ ( 56 )
но ние всички сме бдителни.”
فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ( 57 )
И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,
وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ ( 58 )
и от съкровища, и от знатно място.
كَذَٰلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ ( 59 )
Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.
فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ ( 60 )
И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].
فَلَمَّا تَرَاءَى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَىٰ إِنَّا لَمُدْرَكُونَ ( 61 )
И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”
قَالَ كَلَّا ۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ ( 62 )
Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”
فَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ ۖ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ ( 63 )
И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.
وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ ( 64 )
И сторихме там другите да се приближат.
وَأَنجَيْنَا مُوسَىٰ وَمَن مَّعَهُ أَجْمَعِينَ ( 65 )
И спасихме Муса и всички, които бяха с него.
ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ ( 66 )
После издавихме другите.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 67 )
В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 68 )
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ ( 69 )
Прочети им вестта за Ибрахим!
إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ ( 70 )
Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,
قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ ( 71 )
рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”
قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ ( 72 )
Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,
أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ ( 73 )
или ви помагат, или вредят?”
قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءَنَا كَذَٰلِكَ يَفْعَلُونَ ( 74 )
Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”
قَالَ أَفَرَأَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ( 75 )
Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,
أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ ( 76 )
вие и древните ви предци?
فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِّي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ ( 77 )
Те са мои врагове, а не Господът на световете,
الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ ( 78 )
Който ме е сътворил и ме напътва,
وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ ( 79 )
и Който ме храни, и ми дава да пия,
وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ ( 80 )
и ако се разболея, Той ме изцелява,
وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ ( 81 )
и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,
وَالَّذِي أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ ( 82 )
и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.
رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ ( 83 )
Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!
وَاجْعَل لِّي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ ( 84 )
И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],
وَاجْعَلْنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ ( 85 )
и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!
وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ ( 86 )
И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.
وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ ( 87 )
И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,
يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ ( 88 )
в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,
إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ ( 89 )
освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”
وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ ( 90 )
И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.
وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ ( 91 )
И Адът ще бъде показан на заблудените.
وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ( 92 )
И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили
مِن دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ ( 93 )
вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?
فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ ( 94 )
Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,
وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ ( 95 )
и войските на Иблис - всичките.
قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ ( 96 )
Ще рекат, карайки се там:
تَاللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ ( 97 )
“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,
إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ( 98 )
когато вас приравнявахме с Господа на световете.
وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ ( 99 )
И ни заблудиха не други, а престъпниците.
فَمَا لَنَا مِن شَافِعِينَ ( 100 )
Сега нямаме нито застъпници,
وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ ( 101 )
нито близък приятел.
فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ( 102 )
Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 103 )
В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 104 )
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ ( 105 )
Народът на Нух взе пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 106 )
Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 107 )
Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 108 )
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 109 )
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 110 )
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -
قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ ( 111 )
казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”
قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ ( 112 )
Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?
إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّي ۖ لَوْ تَشْعُرُونَ ( 113 )
Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.
وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ ( 114 )
Аз не ще прогонвам вярващите.
إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُّبِينٌ ( 115 )
Аз съм само явен предупредител.”
قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ ( 116 )
Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”
قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ ( 117 )
Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.
فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِيَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ( 118 )
Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”
فَأَنجَيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ ( 119 )
И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.
ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ ( 120 )
Сетне издавихме останалите.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 121 )
В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 122 )
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ ( 123 )
И адитите взеха пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 124 )
Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 125 )
Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 126 )
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 127 )
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ ( 128 )
Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?
وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ ( 129 )
И правите дворци, сякаш ще векувате.
وَإِذَا بَطَشْتُم بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ ( 130 )
И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 131 )
Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُم بِمَا تَعْلَمُونَ ( 132 )
И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,
أَمَدَّكُم بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ ( 133 )
и ви е дал добитък и синове,
وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ( 134 )
и градини, и извори!
إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ( 135 )
Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”
قَالُوا سَوَاءٌ عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُن مِّنَ الْوَاعِظِينَ ( 136 )
Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.
إِنْ هَٰذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ ( 137 )
Това са само обичаите на предците.
وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ( 138 )
И не ще бъдем измъчвани.”
فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 139 )
И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 140 )
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ ( 141 )
И самудяните взеха пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 142 )
Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 143 )
Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 144 )
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 145 )
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ ( 146 )
Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -
فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ( 147 )
сред градини и извори,
وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ ( 148 )
и насаждения, и палми с узрял плод,
وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ ( 149 )
и да изсичате умело в планините домове?
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 150 )
Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ ( 151 )
И не слушайте повелята на престъпващите,
الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ ( 152 )
които рушат по земята и не поправят!”
قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ ( 153 )
Казаха: “Ти си само омагьосан.
مَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ( 154 )
Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”
قَالَ هَٰذِهِ نَاقَةٌ لَّهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ ( 155 )
Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.
وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ ( 156 )
И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”
فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ ( 157 )
Но я заклаха, после съжаляваха.
فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 158 )
И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 159 )
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ ( 160 )
И народът на Лут взе пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 161 )
Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 162 )
Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 163 )
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 164 )
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ ( 165 )
Нима ходите при мъжете от хората,
وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُم مِّنْ أَزْوَاجِكُم ۚ بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ ( 166 )
а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”
قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ ( 167 )
Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”
قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ الْقَالِينَ ( 168 )
Каза: “Аз мразя вашето деяние.
رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ ( 169 )
Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”
فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ ( 170 )
И спасихме него и семейството му - всички,
إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ ( 171 )
освен една старица сред останалите.
ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ ( 172 )
После унищожихме другите.
وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا ۖ فَسَاءَ مَطَرُ الْمُنذَرِينَ ( 173 )
И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни].
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 174 )
И колко лош бе дъждът за предупредените!
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 175 )
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ ( 176 )
И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.
إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 177 )
Шуайб им каза: “Не се ли боите?
إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 178 )
Аз съм доверен пратеник за вас,
فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 179 )
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!
وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 180 )
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.
أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ ( 181 )
И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!
وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ ( 182 )
И претегляйте с точни везни!
وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءَهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ ( 183 )
И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!
وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ ( 184 )
И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”
قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ ( 185 )
Казаха: “Ти си само омагьосан.
وَمَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ ( 186 )
Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.
فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِّنَ السَّمَاءِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ( 187 )
Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”
قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ ( 188 )
Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”
فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ( 189 )
И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 190 )
В това има знамение, но повечето от тях не вярват.
وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 191 )
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.
وَإِنَّهُ لَتَنزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 192 )
Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.
نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ ( 193 )
Спусна го довереният Дух [Джибрил]
عَلَىٰ قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنذِرِينَ ( 194 )
в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите
بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُّبِينٍ ( 195 )
на ясен арабски език.
وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ ( 196 )
Той е [споменат] в писанията на предците.
أَوَلَمْ يَكُن لَّهُمْ آيَةً أَن يَعْلَمَهُ عُلَمَاءُ بَنِي إِسْرَائِيلَ ( 197 )
Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?
وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَىٰ بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ ( 198 )
И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,
فَقَرَأَهُ عَلَيْهِم مَّا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ ( 199 )
и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.
كَذَٰلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ ( 200 )
Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.
لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّىٰ يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ ( 201 )
Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.
فَيَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ ( 202 )
А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.
فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنظَرُونَ ( 203 )
Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”
أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ ( 204 )
А нима за Нашето мъчение бързат?
أَفَرَأَيْتَ إِن مَّتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ ( 205 )
Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,
ثُمَّ جَاءَهُم مَّا كَانُوا يُوعَدُونَ ( 206 )
а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,
مَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يُمَتَّعُونَ ( 207 )
с какво ще ги избави даденото им за наслада?
وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ ( 208 )
Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители
ذِكْرَىٰ وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ ( 209 )
с напомняне. И не сме Ние угнетители.
وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ ( 210 )
И не сатаните го спуснаха.
وَمَا يَنبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ ( 211 )
Не им е отредено и не могат да го сторят.
إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ ( 212 )
Недостъпно е за тях да го чуят.
فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ ( 213 )
И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!
وَأَنذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ ( 214 )
Предупреди най-близките си роднини
وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ( 215 )
и спусни крилото си над вярващите, които те последват!
فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ ( 216 )
А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”
وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ ( 217 )
И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,
الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ ( 218 )
Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],
وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ ( 219 )
и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.
إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ( 220 )
Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.
هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَىٰ مَن تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ ( 221 )
Да ви известя ли при кого слизат сатаните?
تَنَزَّلُ عَلَىٰ كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ ( 222 )
Слизат при всеки клеветник, грешник,
يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ ( 223 )
който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.
وَالشُّعَرَاءُ يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ ( 224 )
Поетите ги следват заблудените.
أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ ( 225 )
Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?
وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ ( 226 )
И говорят, каквото не правят,
إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيرًا وَانتَصَرُوا مِن بَعْدِ مَا ظُلِمُوا ۗ وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنقَلَبٍ يَنقَلِبُونَ ( 227 )
освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.